Мястото на срещата да не се променя
Мястото на срещата да не се променя | |
Место встречи изменить нельзя | |
криминална драма, детективски филм | |
Режисьори | Станислав Говорухин |
---|---|
Продуценти | Станислав Говорухин |
Сценаристи | Аркади Вайнер, Георги Вайнер |
Базиран на | Ера на милосърдие, роман |
В ролите | Владимир Висоцки, Владимир Конкин, Леонид Куравльов |
Музика | Евгени Геворгян |
Оператор | Леонид Бурлака |
Филмово студио | Одеска киностудия, Второ творческо обединение |
Премиера | 11 ноември 1979 |
Времетраене | 390 мин. |
Страна | СССР |
Език | руски |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Мястото на срещата да не се променя в Общомедия |
„Мястото на срещата да не се променя“[1] е съветски телевизионен филм от пет серии, с режисьор Станислав Говорухин. Сценарият е на Аркади и Георги Вайнер и е базиран на сюжета на романа им „Ера на милосърдие“. Заснет е през 1978-1979 г. Павилионните сцени са заснети главно в кино студио в Одеса, а пълномащабните като правило в Москва. В главните роли играят Владимир Висоцки и Владимир Конкин. Във филма участват и Армен Джигарханян, Сергей Юрски и редица други известни съветски актьори.
Премиерата на филма е посветена на Деня на милицията и се провежда на 11-15 ноември 1979 г. по Централната телевизия. Пресата отреагира доста живо на излизането на филма. В същото време рецензиите се интересуват не само от актьорското майсторство и режисурата, но и от моралните проблеми, присъщи на детективската история – те са свързани преди всичко с етичната конфронтация между капитан Жеглов и офицера Шарапов. В следващите години филмовите критици дават смесени оценки на отделни епизоди, по-специално на финалната сцена, заснета по настояване на председателя на радиото и телевизията Сергей Лапин.
Филмът няма награди. Създателите на филма получават грамоти на Министерството на вътрешните работи, а Висоцки е удостоен с три посмъртни награди за ролята на капитан Жеглов: през 1981 г. на IX Всесъюзен филмов фестивал в Ереван – специална грамота и награда на журито, през 1987 г. – Държавната награда на СССР, а през 1998 г. – наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия, През 1999 г. Владимир Конкин е удостоен и с наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия за създаване на образа на Шарапов.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Трудни следвоенни години. Бандитските групи се въоръжиха с трофейно оръжие. Служителите на Муру Хлеб Жеглов (опитен полицейски капитан) и Володя Шарапов (старши лейтенант, новобранец, дошъл в криминалното разследване от разузнаването на първа линия) се противопоставят на зловещата банда Черна котка. И двамата са еднакво фокусирани върху резултата, но по различен начин гледат на обстоятелствата в играта, наложена от бандити...
Създатели
[редактиране | редактиране на кода]- Автори на сценария: Джордж Вейнер, Аркадий Вейнер
- Режисьор на продукцията: Станислав Говорухин
- Главен оператор: Леонид Бурлака
- Главен художник: Валентин Гидулянов
- Композитор: Евгений Геворгян
- Главни консултанти: К. Никитин, В. Самохвалов
- Режисьор: Н. Попова
- Оператор: В. Шчукин
- Художник на костюмите: Н. Акимова
- Гримьор: Вячеслав Лаферов
- Монтаж: Валентина Олийник
- Звукорежисьор: Анатолий Нетребенко
- Помощник-художник: Михаил Безчастнов, Л. Цигулска
- Редактор: И. Алеевска
- Консултант: Н. Кондрашов
- Комбинирана стрелба:
- оператор: С. Мелниченко
- художник: К. Пуленко
- Симфоничен оркестър на Държавното кино на СССР, диригент — М. Нерсесян
- Каскадьори: В. Жариков, О. Федулов
- Майстор на светлината: В. Логвинов
- Режисьор на филма: Джемиля Панибрат
Заглавие на филм
[редактиране | редактиране на кода]Във версията на книгата романът се нарича „Ерата на милостта“, а първата публикация на романа в списание „Промяна“ се казва: „Мястото на срещата не може да бъде променено“. Измислен е от литературния редактор на Zminy Кирило Замошкин, след като Централният комитет на ЦК ВЛКСМ отхвърли оригиналното заглавие (те казват, че „Ерата на милостта“ е „попски“ думи). Вариантът, предложен от Замошкин, беше много подходящ за детективска серия: ярък, интригуващ, така че беше използван от първите дни на работа. Режисьорът Станислав Говорухин, както се оказа, хареса повече друго име на картината: "Черна котка", но по това време това име беше твърде мистично - "инстанцията" със сигурност нямаше да бъде пропусната. Уместно е да се отбележи, че образът на черна котка, който в един от епизодите бандитът рисува на стената, всъщност е направен от Станислав Сергиевич; художникът, който играеше ролята на попивател, само огради тази рисунка с въглен)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фильм «Место встречи изменить нельзя» в Золотая коллекция. Проект ВГТРК
- Разбор фильма «Место встречи изменить нельзя» в Полянский П. Л., Сотов А. И., oper.ru, 11.11.2021
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Место встречи изменить нельзя // Архивиран от оригинала на 2019-09-23. Посетен на 2019-09-23.